Този сайт използва добре известните бисквитки.

Пак безмислени спорове за глобалното затоплянне

15 Март 2010 / 21:26 | Автор: dkolov | Категория: Глобално затопляне

Продължавам да водя глупави спорове за проблема с глобалното затопляне в разговори с умни и интелигентни хора. По принцип самата истина е, че реални проблеми за хората от глобалното затопляне едва ли ще окажат реално влияние върху живота на повечето хора от съвременното поколение.

По принцип известно количество хора ще завършат своя земен път вследствие на бури, урагани, наводнения, пожари и други природни бедствия, но тези хора ще са относително малко количество на фона на населението на земята ( Беше ми доста трудно дори да напиша това изречение, все пак става въпрос за хора).

По-големият проблем най-вероятно ще се появи след десетилетия, защото след всяко глобално затопляне следва глобално охлаждане и ледников период ако мога така да се изразя. Ледниковият период най-вероятно ще доведе до оскъдица от храна и бърза редукция в населението на земята, както на хора, така и на животни и растения.

Предполагам че това няма да се случи скоро, защото графиките показващи какво се е случвало стотици хиляди години назад не предполага години, а по-скоро десетилетия и векове на глобално затопляне преди настъпването на ледников период.

Все пак е важно в какво състояние ще оставим планетата на тези, които идват след нас. Глупаво и безотговорно е мисленето, че във времената със сериозни последствия за живота на планетата са толкова далеч, че повечето от нас даже ще са забравени отдавна.

Имаше едно такова инфантилно мислене по времето когато бях студент и никой (или почти никой) не пазеше своята стая с мисълта, че след него ще живетя други хора в тази стая. Донякъде се разчиташе че тези други хора най-вероятно ще си оправят бърлогата на която са попаднали и даже е възможно след нашето безотговорно поведение да дойдат други хора, които държат тяхната стая да има добри условия за живот.

Разбира се много трудно е да изпитваш вина, когато те няма и това може да е предпоставка за приспиване на съвестта пред реалните проблеми в бъдеще, които може и да са породени от твоите действия или бездействия. Човек по принцип е програмиран донякъде да бъде варварин и да унищожава без да мисли, какво ще се случи от неговото унищожение след това, и може би тази негова вътрешна потребност, донякъде оправдава неговите действия.

За съжаление варварите нямат голям успех в дългосрочен план, въпреки че в краткосрочен изваждат ползи от своето варварско поведение.Примера с мексиканските или африканските скакалци без да си спомням точното им наименование е доста очевиден. Тези скакалци изяждат всичко, което намерят за ядене по пътя си, оставяйки след себе си само разруха, без да мислят какво ще живее на това място повече.

Именно този начин на мислене не води до нищо хубаво и унищожаването на планетата без да се мисли за тези, които идват след това ( или по-скоро с мисленето "Те да си мислят") е варварски.