Този сайт използва добре известните бисквитки.

Глобално затопляне

4 Април 2011 / 20:24 | Автор: dkolov | Категория: Случки в моя живот

Много е лошо това глобално затопляне, много е лошо!. Миналата седмица концентрацията на въглероден двуокис е подскочила с 1.15 ppm като е достигнала 393.79 и то само за една седмица. Досега тя много отдавна не е била такава, но по-важното е как само за седмица и хоп цяла единица.

Все още не сме достигнали рекорда за едноседмичен ръст на концентрацията на въглероден двуокис в атмосферата, който май е бил поставен през 2005 година. Тогава само за една седмица в края на Март концентрацията на въглероден двуокис е подскочила с 2.3ppm.

Напоследък забелязах че през Април миналата година отново за една седмица изведнъж скача цифрата с близо 1.6 ppm, но го отдадох на изригналия по онова време вулкан или пък на засилените дейности в земеделието.

Сега няма изригнал вулкан, а и предположението ми е било доста наивно, защото все пак е необходимо време въглеродния двуокис излязъл от гърлото му да се разсее и да достигне всички точки на света. Вече съм склонен да мисля, че тежката суша в която са изпаднали много области по света е причина за резкия скок и условия за създаване на по-засилено глобално затопляне.

Реших да се върна назад и да потърся информация, какво е ставало през 2005 година и къде е имало голяма суша и прочетох, че през 2005 година е имало невиждана суша в обширна област около речния басейн на река Амазонка. Освен през пролетта на 2005 и 2010 година рязък скок в концентрацията на въглероден двуокис в рамките на една седмица се случва и през през пролетта на 2006 и 2007.

Определено сега няма изригнал вулкан, пък и ние все още не сме достигнали до такова съвършенство да създаваме толкова много въглероден двуокис, че това да повиши концентрацията му с близо 2 ppm за седмица.

По официални статистически данни мисля, че света създава малко над ppm на месец, част от който се абсорбира в екосистемите. Най-вероятно има много въглероден двуокис, който не се включва в официалната статистика по една или друга причина, но не вярвам света да създава повече от 2 ppm месечно.

Така продължавам да мисля, колко лошо би могло да бъде това глобално затопляне, защото с повишаването на концентрацията на въглероден двуокис се създават сериозни климатични промени, които да са причина за допълнителни количества въглероден двуокис от самите екосистеми включващи тези които не са абсорбирани и тези, които са създадени.

Екосистемите също могат да създават въглероден двуокис и това се случва, когато недостига вода за нормалното им съществуване. В такива моменти екосистемите отделят повече въглероден двуокис отколкото абсорбират и като добавим и нашите количества възможността концентрацията на въглероден двуокис да се увеличава с 2ppm седмично са повече от притеснителна.

Нашите със сигурност ще се поувеличат и гледам даже, че петрола днес е достигнал още по-високи цени надминаващи 120 долара за барел, което показва желанието за по-интензивно световно потребление. Петрола не е единственото масово използвано природно изкопаемо, но все пак неговите цени са доста показателни за засилващото се търсене на енергия в света.

При липсата на достатъчно добре развити алтернативи количествата въглероден двуокис създадени от хората, ще се увеличат и ще се добавят към общото, които са следствие на това, което е създадено досега.

Както е видно високата концентрация благоприятства възникването на силни засушавания и дори някой хора да смятат, че това не е научно доказано то е повече от научно доказано, че в процеса на фотосинтеза освен въглероден двуокис е необходима и вода.

Когато въглеродния двуокис е в изобилие, а срещу него не стои достатъчно количество вода, фотосинтезата бързо изчерпва наличните запаси и след това няма с какво да се прави фотосинтеза. По-високите температури също помагат по-бързо да се изчерпва наличната вода, защото създава условия за нейното по-интензивно изпарение от почвата.

Не трябва да се забравя, че прясната вода използвана за фотосинтеза е силно ограничен ресурс на тази планета и докато хората биха могли лесно и бързо да създадат милиарди тонове въглероден въглероден двуокис създаването на допълнително количество прясна вода, която да се използва за фотосинтеза по изкуствен начин на този етап е трудно постижимо или поне не е чак толкова евтин процес.

Логично е човек да предположи, че след като е трудно постижимо допълнителните количества въглероден двуокис ще засилят промените в климата на земята особено в условия на постоянен дефицит. Промените в климата на земята, често носят събирателното име глобално затопляне, но този термин е повече от абстрактен, докато реално случващите се неща показват как биха могли да се развият нещата някой ден.

Под развитие на нещата има предвид, че някой ден промените в климата биха могли да са достатъчни за да започне трудно обратим процес при който нарастването на концентрацията с по 2 ppm седмично за продължително време да стане нещо повече от реално. Респективно има сериозна предпоставка за недостиг на вода за производство на храни, тъй-като в основата на тяхното производство стои именно процеса фотосинтеза.

Количеството вода в екоситемите за поддържане на процеса фотосинтеза, както е видно се изменя в зависимост от климатичните условия в широки граници. Не само това, но и има опорни екосистеми в които протича достатъчно интензивен процес, който да превърне наличния въглероден двуокис в прости захари и кислород.

Оставени без вода тези екоситеми се създават условия някой ден те или други опорни екосистеми също да останат без достатъчно вода за нормалното протичане на фотосинтеза, което е видимо само в уредите измерващи концентрацията на въглероден двуокис, които общо взето се използват за оценка на развитието на климатичните промени и глобалното затопляне.

Всъщност не само там е видимо, защото липсата на валежи месеци наред лесно може да се забележи, въпреки че напоследък го забелязах като видях пораженията върху старата коледна елха. Освен моята коледна елха най-вероятно и много други дървета страдат от липса на вода в момента и в крайна сметка това се отразява върху сегашната концентрация на въглероден двуокис и засилващо се глобално затопляне.

Много по-притеснителна ми изглежда новината от днес, че нивото на река Дунав ще спадне с още 23 сантиметра след два дни. Следя нивото на река Дунав едва от една седмица и то си намалява, но по-важното е че може би ще дойде момент за нужда от напояване и необходимост от вода, която по принцип в река Дунав би трябвало да е в изобилие.

Липсата на вода за напояване в река Дунав изобщо не е най-големия проблем, защото по течението на самата река има много екосистеми участващи в процеса фотосинтеза и недостига на вода ще повиши концентрацията на въглероден двуокис допълнително.

Разбира се засега все още река Дунав не е пресъхнала, но това не означава че при по-сериозно развитие на проблемите в климата на земята и засилването на глобалното затопляне това няма да се случи някой ден.

Сериозни валежи засега няма и не се очаква скоро да има, поне според краткосрочната прогноза за времето, което нищо чудно да постави под сериозен натиск нормалното протичане на фотосинтеза в много екосистеми. Дори и да има някакви валежи, всяка капка вода ще бъде взета от зелените растения и част от животните с цел да се запази техния нормален жизнен цикъл, но още по притеснителна е дългосрочната прогноза за времето, която показва скорошна жега и суша през следващите няколко месеца.

Дългосрочните прогнози за времето не са много точни, както е видно и от прогнозата за развитието на Ла Ниня, която стои на този етап в основата на сегашната суша, защото тя като че ли продължава да затихва няколко месеца преди това, което показваха повечето компютърни модели.

Ла Ниня наистина е причина за заформилата се суша, но въпроса е кое стои зад Ла Ниня и съм склонен да мисля, че позасилените ефекти от нейното проявление се дължат на глобалното затопляне. Както и да е ще видим какво ще се случи през следващата седмица, в края на краищата Ла Ниня винаги е имало, суша и наводнения също, но такова създаване на въглероден двуокис и глобално затопляне отдавна не е имало и всичко това не от години, а от седмици.