Този сайт използва добре известните бисквитки.

Глобално затопляне

20 Юни 2010 / 21:23 | Автор: dkolov | Категория: Глобално затопляне

Това е брега на морето - доста романтично нали. Направих това видео на брега на плажа. Само дето трябва да му направя обработка и да го сваля под 100 мегабайта. Всъщност първото нещо е само снимка от друго място с много вълни защото я намерих за подходяща, но този бряг е изложен на открито море и обикновено вълните там са общо взето постоянни само тяхната амплитуда се изменя.

Що се отнася до видеото от плажа, това което ми направи голямо впечатление е че седем дни нямаше вълни главно защото плажа беше в залив, а това предполага трудно вълнение. След това настъпиха големи жеги във вътрешността на страната, което предполагам, че е създало зона с ниско атмосферно налягане, а интензивното изпарение на вода от черно море зона на високо налягане.

Такова нещо разбира се предполага предвижване на въздушни маси от морето към сушата, което донякъде може да се забележи като постоянен вятър с определена скорост. В случая тази скорост беше доста висока и без да разполагам с подходящ уред за измерване го оцених на поне 10 метра в секунда, което означава преместване на въздушни маси с добра концентрация на влага към сушата.

Започнах да правя това видео с моя мобилен телефон, защото първоначално смятах да публикувам статия за това как част от тези въздушни маси носещи много вода ще създадат малко наводнение в някоя част на страната, но докато правех видеото осъзнах, че освен вода от морето се изпаряват и други неща, най важното от което е метан.

Водата която се изпарява от големите водни басейни донякъде е сериозен проблем, когато е в големи количества, защото тя може да създаде известни проблеми на сушата, но в края на краищата тя пада за кратко и после отива в реката. Метана от своя страна не пада, а както се твърди на много места остава за дълго в атмосферата.

В морето има много метан и едно по-интензивно изпарение, колкото и малко да е го изпраща в тропосферата. Малко но от сърце и за дълго. Потърсих в интернет колко време е необходимо този метан да се махне от атмосферата и разбрах, че времето на полуразпад да го наречем е почти 7 години.

Т.е. децата които се раждат в този момент, ще усещат ефекта от този метан в първият си учебен ден, нищо че само наполовина. Когато станат тиинейджъри една четвърт от днешния метан излязъл от морето ще продължава да съществува в тропосферата и ще е причина нов метан да отива на същото място.

Когато тези деца станат абитуриенти близо 15 процента от този метан ще продължи да създава глобално затопляне и да стимулира нов метан да излиза от големите водни басейни. Това което искам да кажа е че въглеродния двуокис донякъде е проблем и той е една от причините сушата и водните басейни да стават малко по-топли.

Това малко е причина за ускоряване на изпарението на вода и метан от водните басейни. Изпарението се ускорява защото амплитудата на вълните ще се ускори, което означава по-голямо повърхност, а изпарението зависи от температурата на водата, скоростта на въздуха и площта на водния басейн.

Мислех си че скоростта на вятъра бързо се увеличава с интезнивността на изпарението причинено във водния басейн, този вятър създава вълни с по-голяма амплитуда, което респективно означава по-голямо площ във водния басейн. До скоро си мислех, че основния проблем е по-голямото количество вода, което се придвижва към сушата с висока скорост, но сега осъзнавам, че изпарения метан е един много по-голям проблем, защото водата много скоро се излива във вид на дъжд, а метана бавно и полека отива в тропосферата.

Прегледах какво се случва в тропосферата с този метан и освен че дълги години той ще е причина за по-добро глобално затопляне, част от него ще отиде в стратосферата, където озона ще го оксидира, намалявайки своята концентрация. добрата новина е че озона в тропосферата, които се намира там вследствие на човешката дейност и поставен на това място е парников газ също ще го оксидира, т.е. също ще намали своята концентрация.

Основния проблем обаче за който не бях мислил досега е, че по-топлото море и атмосфера може да е причина за изпарение освен на вода и на метан, който също е парников газ и причина за глобално затопляне. Този метан засега няма промишлено приложение, въпреки че наличностите от него в големите водни басейни са много по-големи от тези с промишлено значение, главно защото не можем да претакаме моретата по начина по който това правим с бурето с вино, но ако някой ден намерим начин да претакаме цялото море със сигурност ще извадим много метан.

По голямата част от този метан е концентрирана на дъното на морето, но той си съществува в малки концентрации и на повърхността, така че ускоряването на изпарението от морето чрез затоплянето на планетата с помощта на въглеродния двуокис засега, мисля че ще ускори процеса на изпарения, най-малкото защото изпарения метан противно на въглеродния двуокис ще продължи да поддържа планетата топла поне три десетилетия напред.

Това което си мислех е че с въглеродния двуокис донякъде можем да се борим, най-малкото като садим коледни елхи, но с метана няма как да се борим на този етап докато озона не го превърне на другите два парникови газа - въглероден двуокис и вода.

За съжаление обаче озона много ни трябва, защото той регулира потока от ултравиолетови лъчи към повърхността на земята и не можем да разчитаме на него за решаването на проблема. Т.е ако разчитаме на озона със сигурност ще си създадем друг проблем, защото живите организми не могат да живеят в среда с висока интензивност на ултравиолетови лъчи.

Тези ултравиолетови лъчи са една от причините за да ходим на море, защото в малки дози те създават условия да генерираме в нашите организми витамин D по естествен начин, но във високи дози тези лъчи са смъртоносни.

Това което си мислех на брега на морето е че въглеродния двуокис, които създаваме е само едно начало за по-добро глобално затопляне и ако сега човек може да засади коледна елха за да намали поне с малко този въглероден двуокис, то премахването на метана от тропосферата или стратосферата е нещо което изисква време.

Така колкото и малко да е отделения метан от морето благодарение на по-високите температури, той със сигурност ще създава глобално затопляне поне три десетилетия от момента в който се нормализират нещата и най-лошото е че ще е причина нов метан да посети атмосферата. Естествено може би има някаква технология за оксидирането на този метан без това да вреди на организмите, но на този етап не намерих някой да мисли върху този проблем поне не в интернет.

Така или иначе успеем ли с безотговорното си поведение, да претакаме морето и да извадим целия метан от него, разбира се не говоря само за черно море, ще са необходими поне 20 години той да се окисли или с други думи изгори във високите части на атмосферата и то само ако количествата озон са достатъчни за тази химична реакция, тъй-като все пак след окислението озона намалява и трябва да мине малко време той отново да се създаде. Не трябва да се забравя, че след като се окисли този метан ще се превърне на въглероден двуокис и вода, което зациля проблема и даже го връща в изходна позиция какво ще правим с въглеродния двуокис.