Този сайт използва добре известните бисквитки.

Неявнни парникови газове от потреблението на въглища

25 Ноември 2010 / 15:57 | Автор: dkolov | Категория: Глобално затопляне

Използването на въглища определено създава много парникови газове, но определено преди самите въглища да се превърнат във въглероден двуокис още с тяхното добиване се създават доста парникови газове. Миналата седмица отново има новина за взрив в мина за добив на Въглища някъде по-света от газ "Гризу", "Земен газ" или по най-съвременната терминология - Метан.

Метана е един доста сериозен парников газ, защото десетилетия наред стои в атмосферата преди да се превърне във въглероден двуокис и вода, които отново са си парникови газове и се чудя дали всъщност промишления добив на въглища не е нещо чийто последствия за околната среда няма да се проявят след време и то много по-силно в сравнение със самото изгаряне на въглища за да се произвежда електрически ток.

Не вярвам някой да има реална представа какво количество метан напуска мините за добив на въглища през техните вентилационни шахти, нито пък някой да може да оцени с колко точно ще се вдигне концентрацията на въглероден двуокис след като този метан поседи достатъчно време в атмосферата.

Ако си спомням добре метана, който в момента заминава в атмосферата било от мини за добив на въглища или течове в определени газови инсталации ще изчезне напълно от нея след поне 20-30 години, а през това време ще отразява инфрачервените лъчи обратно на повърхността на земята.

Вече започвам да си мисля, че използването на природни изкопаеми и по-специално използването на въглища индиректно увеличава концентрацията на въглероден двуокис, не само защото е необходима енергия за добив и транспорт, а и защото при добива се освобождава известно количество метан и въглероден двуокис от мините в които се добиват въглища.

Концентрацията на метан в атмосферата е в пъти по-ниска в сравнение с концентрацията на въглероден двуокис, но той много по-добре отразява слънчевите лъчи и не само това , но и го прави за дълго време.

В същото време човек е толкова силно зависим от използването на въглища, че реално много трудно този свят би съществувал в сегашния му вид, ако главния източник на енергия не беше наличен в изобилие, както и ако не беше толкова евтин.

В света има почти 900 милиарда тона знайни залежи на въглища, а всеки един тон въглища при изгарянето си създава почти три тона въглероден двуокис без да е ясно какво количество метан и въглероден двуокис отива в атмосферата, а метана от своя страна отново ще се превърне във въглероден двуокис.

Нещата са малко циклични, защото голяма част от въглеродния двуокис се абсорбира от океаните и моретата и колкото по-топли са те толкова повече абсорбират, но когато дойде зима някой морета и океани изстиват и връщат обратно насъбралия се въглероден двуокис отново в атмосферата.

Мислех си за тези цикли и ако сега сме използвали океана като буфер на въглероден двуокис в някой момент буфера ще се поизпразни, когато заради това че планетата е топла много вода ще изглежда като облаци и ще спре временно слънчевите лъчи.

Ако изобщо има такъв момент, то част от въглероден двуокис, който слагаме на депозит в океана всеки божи ден в рамките на няколко години би трябвало да ни се върне за да направи планетата още малко по-топла.

В този ред на мисли интерсни са циклите Ел Ниньо и Ла Ниня, защото по време на Ел Ниньо може би океана абсорбира въглероден двуокис, но по време на Ла Ниня отделя този които е поставен на депозит, за по-добро бъдещо Ел Ниньо и разбира се по-високи температури.

Така онези почти трилион тона въглища ще се превърнат в повече от три трилиона тона въглероден двуокис, като се вземе предвид и отделеното при добив и транспорт. Една трета от това ще остане в атмосферата, а две трети ще са на депозит в океана.

Два милиарда тона въглероден двуокис са 1 ppm повече в атмосферата или ако все пак успеем да изгорим всичките тонове въглища ще повишим концентрацията на въглероден двуокис в атмосферата с 500 ppm!!!! Това е без да отчитаме двойно по-големия депозит в океана, а въглищата не са единствения източник на въглероден двуокис, въпреки че са най-големия такъв защото почти половината енергия в света идва от горенето на въглища.

В момента продължаваме усилено да добиваме въглища за да произвеждаме електрически ток от тях, но в същия момент се развива и Ла Ниня, която според повечето прогнози ще продължи и в началото на следващата година. Ако горните разсъждения са верни до следващата пролет би трябвало да има малък ръст в концентрацията на въглероден двуокис дори и никакви въглища повече да не използваме.

Предполагам, че това ще постави фотоинтезата под стрес за известно време заради липсата на достатъчно вода за нейното развитие и в крайна сметка след година две освен нашите си парникови газове ще има доста повече въглероден двуокис, който пък ще стои в основата на доста по-силно Ел Ниньо.

Разбира се ще е необходимо време за оценка на тези мой мисли, както и време да се осъзнае че не можем много дълго да копаем природни изкопаеми, които след това да изгаряме за повишаване на стандарта си на живот. Сигурно е необходима промяна в мисленето, а това е едно много трудно нещо, но все пак ме обнадеждават такива новини в който пише че цели градове изведнъж отрязват разхода на много въглища.

Вече писах за въвеждането на геотермални термопомпи в Шанхай в предната си статия и едно такова технологично модернизиране донякъде намалява ефекта от човешката дейност, колкото и много хора да смятат че той е минимален, защото ако по някаква причина океана стане студен сегашните тонове въглероден двуокис, които са отгоре ще ни се видят като най-белия кахър тъй-като два пъти повече тоново има отдолу, т.е. в океана.

Трябва да се мисли много за този въглероден двуокис, защото освен този който ние създаваме с горенето на въглища и други природни изкопаеми има и естествен от сорта на гниене в почвите, вулкани, горски пожари причинени по-една или друга причина, че даже и нашето дишане. Разбира се ние не можем да се откажем да дишаме, но поне можем да не използваме природни изкопаеми по един толкова жищен начин по който го правим в момента.