Този сайт използва добре известните бисквитки.

Абе ние отглеждаме ли аджеба рози

8 Септември 2010 / 13:30 | Автор: dkolov | Категория: Глобално затопляне

Много ябълки и сливи са се родили тази година, даже от тежестта нищо чудно и да им се счупят клоните. Преди време четох едно предположение, че високата концентрация на въглероден двуокис в атмосферата, освен че създава глобално затопляне е и нещо като естествен тор за екосистемите и стимулира тяхното развитие и растеж.

Това предположение звучи доста правдоподобно особено при вида на огромното количество ябълки и сливи по тези дървета, но това стимулиране освен от висока концентрация на въглероден двуокис се нуждае и от достатъчно вода. Изглежда засега вода има достатъчно или поне около тези дървета отрупани с плодове на ябълки и сливи засега представляват един добър трап на въглероден двуокис поне за през летния сезон.

Казвам през летния сезон, защото ми се струва че тези ябълки и сливи засега са безстопанствени и едва ли някой ще се погрижи за тяхното събиране и складиране, което да удължи живота на самия трап поне до зимата.

Предполагам, че при наличие на достатъчно вода в гората може би се случва същото и може би този процес има известно задържаща сила върху покачването на нивата на въглероден двуокис и временно забавяне на развитието на глобалното затопляне.

Мислех си обаче дали стимулирания растеж на плодните дръвчета, чрез повишаването на концентрацията на въглероден двуокис и средните температури няма да се превърне в една малка бомба със закъснител, защото по-силния темп на развитие на екосистемите в един момент ще доведе и до ръст на животинския свят, т.е. въглерода ще премине в един момент в организмите хранещи се изобилието от ябълки, сливи и други плодни дървета.

На последната снимка е един гълъб, който за обяд похапваше една от тези ябълки паднала от тежестта си на земята или може би похапваше малките червейчета, които пък се хранят с ябълки. Всъщност не ми е много ясно дали гълъбите се хранят с ябълки и сливи или просто с паразитните червей, който се угощават с изобилието от ябълки от сливи.

Това всъщност дори и не е много важно, а по-важното е че ако предположението за това, че високата концентрация на въглероден двуокис ще стимулира развитието на екосистемите в един момент въглеродните трапове ще започнат много бързо да се изчерпват. През лятото екосистемите ще абсорбират въглероден двуокис с по-висок темп, но организмите който се хранят с продуктите ще връщат много по-бързо въглероден двуокис в атмосферата и даже с много по-голяма интензивност.

В природата съществуват цели хранителни вериги и изобилието от ябълки и сливи ще доведе до изобилие на малки червейчета и други такива с които се хранят дребни птици, а с дребните птици се хранят едри птици и т.н. С повишаване на концентрациите на въглеродния двуокис, може би след това въглерода започва да се предвижва през хранителната верига, където временно част от него не се намира в атмосферата във вид на въглероден двуокис и не създава глобално затопляне.

С разширяването на основата на хранителната пирамида бавно и полека сигурно ще се разширява и по-високите части на пирамидата, като самата верига се поддържа от наличните ресурси на вода, която е важен фактор за развитието на екосистемите. Тъй-като количествата вода, които се намират в екосистемите са ограничени, въпреки че в условия на глобално затопляне валежите би трябвало да се увеличат истинска криза би трябвало да настъпи в момента в който започне да не достига вода за да се поддържа основата на хранителната пирамида.

Недостига на вода ще е вследствие на по-високите температури в атмосферата, създадени от високите концентрации на въглероден двуокис и засилено глобално затопляне, което дава възможност много по-бързо изпарение на водата в екосистемите в сравнение с обичайните нива.

В тази повратна точка високите нива на хранителната верига ще продължат да съществуват временно изяждайки се помежду си, като в същото време ще генерират въглероден двуокис вследствие на своите вегетативни процеси и своето дишане, което най-вероятно ще доведе до рязък скок в концентрацията на въглероден двуокис за много кратко време.

Така може да се предположи, че количествата въглероден двуокис ще могат да се складират в екосистемите до момента в който има достатъчно вода в тях за да се поддържа основата на пирамидата достатъчно жизнеспособна. В момента в който тази вода започне да не достига в екосистемите поради факта, че те вече са се развили над критичните си нива, а и голяма част от водата се изпарява прекалено бързо заради високите температури цялата пирамида рухва.

Нейното сгромолясване ще е причина за рязък скок в концентрацията на въглероден двуокис, по-високи температури на земята изразяващи се в глобално затопляне. С други думи голяма част от тези 30 милиарда тона въглероден двуокис в момента се слагат на депозит в екосистемите за ускоряване на тяхното развитие.

Малка част от тях си остават в атмосферата създаващи съмнения дали изобщо съществува глобално затопляне. Едно сериозно рухване на една голяма хранителна верига може би се случи в Русия през тази година с невижданата суша и най-вероятно това ще има отражение върху концентрацията на въглероден двуокис в атмосферата.

Вероятно ще е трудно да се оцени каква част от по-високата концентрация се дължи на човешката дейност, каква рухналата екосистема и каква от самите пожари, тъй-като при тях също се отделя въглероден двуокис и вода, да не говорим че е възможно и част от организмите в рухващата екосистема да са мигрирали в други региони.